В света на холистичните практики темата за сертификатите често е натоварена с повече емоции, отколкото яснота. За едни те са символ на легитимност и сигурност, за други – източник на разочарование или усещане за несправедливост. Истината, както често се случва, е по-спокойна и по-проста.
Сертификатът сам по себе си не е нито решение, нито проблем. Той е инструмент – полезен, но ограничен.
Това, което един сертификат дава, е видимост. Той показва, че човек е преминал през определено обучение, че е инвестирал време, усилия и средства, че е положил систематичен труд. За много клиенти това носи доверие, защото е ясен знак, че отсреща стои човек, който не действа на сляпо. За самия консултант сертификатът често носи вътрешна увереност и усещане за завършен етап.
Но е важно да се каже ясно и другото – сертификатът не дава право на лечение. Той не превръща нелекаря в лекар и не отменя медицинската отговорност. Сертификатът не е лиценз и не е юридически щит срещу прекрачване на граници. Когато от него се очаква това, той неизбежно разочарова.
Точно затова сертификатът не е задължителен, за да се практикува като холистичен консултант. Законността на практиката не произтича от наличието или липсата на документ, а от характера на дейността. От това какво реално се прави, какъв език се използва и какви граници се спазват. Човек може да има няколко сертификата и въпреки това да работи рисково, както и да няма нито един и да работи напълно почтено и ясно.
Въпреки това, за много хора сертификатът е препоръчителен – не от правна гледан точка, а от гледан точка на уважението на клиентите към специалиста. Най-вече за онези, които търсят структура, искат да задълбочат знанията си или да стъпят на по-уверена основа. За хора, които тепърва започват или които имат нужда от ориентир и общ език с други практикуващи, обучението може да бъде ценна опора.
Най-здравословната роля на сертификата е като вътрешен стандарт, а не като външен щит. Като знак за собственото ниво на подготовка, за избран път на учене и за поета отговорност към себе си и към хората, с които се работи. Когато сертификатът се използва по този начин, той не разделя и не създава йерархии, а подпомага качеството и саморефлексията.
В крайна сметка, доверието не се изгражда от хартия. То се изгражда от яснота, почтеност и последователност. Сертификатът може да бъде част от този процес, но никога не е негов заместител.