Д-р Алтънай Сьойлемез Агаоглу, LMHI: Послание за единство
Read in English
Д-р Алтънай Сьойлемез Агаоглу е лекар-хомеопат от Измир, Турция, с над 25 години опит в класическата хомеопатия. Съосновател и дългогодишен ръководител на Класическата хомеопатична асоциация на Турция, тя изиграва ключова роля за официалното признаване на хомеопатията в турската здравна система.
Завършила мандата си като президент на LMHI (Liga Medicorum Homoeopathica Internationalis – Международна медицинска хомеопатична лига или Международен медицински хомеопатичен съюз), единствената световна хомеопатична организация, работеща на нивото на Световната здравна организация и представляваща хомеопатични лекари от над 70 страни.
Под нейното президентство през 2025 година LMHI проведе юбилейния си световен конгрес в Утрехт, Нидерландия, отбелязвайки 100 години от основаването на организацията.
Д-р Агаоглу е автор на научни публикации за историята и развитието на хомеопатията, изследовател и преподавател. Нейното послание към хомеопатичната общност по целия свят е неизменно: единството не е идеал – то е стратегия за оцеляване.
Днес тя е наш специален гост – и честта е огромна.
Уважаеми колеги, приятели и търсещи изцеление.
Искам да благодаря на Петър за тази покана. Застанала пред вас днес, поглеждам назад към път, започнал преди повече от 25 години. Повече от две десетилетия протягам ръка към хората, нуждаещи се от изцеление.
За мен хомеопатията никога не е била просто „метод“ или работа. Тя е жизнена философия — път, открил врати към най-дълбоките кътчета на моето същество и позволил ми да срещна изключителни души. През всички тези години останах „чиста“. Не избрах еклектичния път – избрах само дълбочината на хомеопатията. И все пак, винаги вървях редом с конвенционалната медицина. Изследвах пациентите си като лекар – с лаборатории, образна диагностика и клинична строгост – но ги виждах като цяло. Никога не съм категоризирала пациент по болестта му, но и никога не съм го лъгала за нея. Избрах честността. Казвах им, че хомеопатията има граници и че тази граница често е самият човек.
В практиката си съм се отнасяла към пациентите като майка. В тази роля има безгранично състрадание, да – но майката знае и кога да бъде твърда. Знае кога да очертае границите и да каже: „Това е, което трябва да се направи.“ Това равновесие между мекота и стомана е това, което изкуството на изцелението изисква.
Наричат хомеопатията „метод на лечение“, но нека бъдем точни: тя е Изкуство на изцелението. И именно това разграничение е онова, което ще ни спаси в бъдеще.
Живеем в свят, който се устремява към нас по-бързо, отколкото можем да си представим. Виждате го всеки ден. Изкуственият интелект в момента удвоява общите си знания на всеки шест месеца и това темпо се ускорява. Можете ли да си представите къде ще бъдем след две години?
За първи път в историята човечеството се изправя пред същност, по-„интелигентна“ от самото него. Харесва ни или не, тази същност, това същество в крайна сметка ще осъзнае собствената си скорост и капацитет. Когато към това прибавим бързото развитие на роботиката, „опасността“, от която мнозина се страхуват, става ясна. Много медицински области ще бъдат погълнати от този ръст.
Но ние, хомеопатите, държим медицината на бъдещето в ръцете си. Защо? Защото ИИ процъфтява чрез данни и анализи. Ако сведем занаята си до обикновени точки от данни и рубрики от реперториума, и ние ще изчезнем. ИИ може да анализира данни по-добре от всеки човек.
Но може ли ИИ да осигури „Допълнителното докосване“?
Помислете за майката. Дали тя просто анализира „данните“ на детето си, за да разбере, че то се чувства зле? Не. Съществува вътрешна интуиция, извор на знание, който остава отвъд всяко определение. Това е „Допълнителното докосване“, което внасяме в хомеопатията. Дори когато реперториумът крещи Сулфур, нашият опит и интуиция може да ни поведат към съвсем различно, но съвършено лекарство.
След 20 години вече не ми трябват два часа за всеки случай – мъдростта и опитът нерядко разкриват лекарството в рамките на първите тридесет минути. Но дори тогава оставаме с двете крака на земята – проверяваме чрез научния подход на Ханеман, без да оставяме място за безпочвено въображение.
В тези 25 години допускала ли съм грешки? Допускала съм много. Давала съм грешни лекарства. Понякога дори съм причинявала вреда. Но поемах отговорност за всяка една от тях.
Когато преподавам на студентите, не представям „чудодейни изцеления“ или измислени истории за успех. Разказвам им за провалите си. Защото именно грешките ми помагаха да израсна. Призовавам ви: признавайте грешките си. Учете се от тях. Нашето оцеляване в бъдеще зависи от тази честност.
Медицината е професия от „висока лична значимост“ и трябва да преодолеем егото, което ни нашепва, че сме по-висши от пациента. Ние не сме лечителите. Пациентът е лечителят – ние сме само посредниците. След две десетилетия уважението ми към мъдростта на човешкото тяло само се задълбочава.
През 2014 г. се присъединих към управителния съвет на ЛМХИ и в крайна сметка служих като президент. Видях глобална организация, която е огромен резервоар от знания и опит – единствената по рода си, работеща на едно ниво със СЗО. Тя е демократична, справедлива и честна структура.
Но 15-те ми години в международното ръководство ме научиха на един жизненоважен урок: ако не застанем заедно, ще изчезнем.
Погледнете света на алопатичната медицина. Независимо от вътрешните си разногласия, те защитават движението си като едно цяло. А какво правим ние? Губим времето си в критикуване на методите на другия. Казваме: „Моят път е правилен, твоят – не.“ Не ни е нужен Троянски кон, за да ни победят – ние самите се държим като Троянски кон.
Корабът е един. Ако продължаваме да се разпокъсваме, корабът ще потъне. Най-мощните атаки срещу хомеопатията не успяха да спрат пациентите да търсят истинско изцеление. И какво правят противниците ни сега? Атакуват производството на лекарства и обучението на лекари. Не могат да спрат истината на изцелението – съвременната наука най-накрая доказва, че хомеопатията не е плацебо – затова се опитват да ограничат инструментите ни.
За да оцелеем, трябва да подкрепяме и да развиваме пациентски организации. Излекуваният човек не носи пари на фармацевтичната индустрия, но излекуваният човек е нашият най-голям застъпник. Ако всяка страна имаше силни пациентски организации, работещи в хармония с лекарите, политическото ни влияние щеше да бъде непреодолимо.
В ЛМХИ вече работим по-тясно с тези групи. Надявам се новите ръководства да продължат това. Истинската сила е в колектива.
Хомеопатията вижда човешкото същество като цяло, а ние действаме като отделни единици. Това противоречи на самата философия на хомеопатията. В тялото всяка клетка има уникална задача, но те работят като едно цяло. За да останем тук в бъдеще, за да продължаваме да докосваме животи, трябва да работим като едно цяло въпреки различията си.
Нека не забравяме кои сме и какво сме. Ние сме лекари-хомеопати. Ние сме мостовете към изцелението. Ние сме едно.
Сами сме уязвими. Заедно сме сила. В нашата математика 1+1 не е равно на 2 — равно е на 3, 4 или 5.
В Турция имаме поговорка: „Ниет (Намерението) е всичко“. Ако намерението ви е чисто, пътищата ще се отворят пред вас.
Надявам се това събитие да даде тласък на нова ера на единство тук, в България. Каня ви всички да бъдете част от семейството на ЛМХИ – не само като имена в списък, а като части от едно тяло.
Нека намерението ви бъде красиво, а пътищата ви – светли.
Благодаря ви.
Д-р Алтънай Агаоглу – LMHI