Хомеопатията в България е неконвенционален метод за благоприятно въздействие върху индивидуалното здраве, регламентиран по реда на чл. 166, ал. 1, т. 4 от Закона за здравето.
Съгласно чл. 167, ал. 2 от Закона за здравето: “Право да практикуват хомеопатия имат български граждани и граждани на държава – членка на Европейския съюз, другите държави от Европейското икономическо пространство и Швейцария, които притежават образователно-квалификационна степен „магистър“ по професионално направление „Медицина“ или „Дентална медицина“.”
Тази правна рамка цели да осигури безопасност за пациентите и високи професионални стандарти за практикуващите хомеопатия.
Закон за здравето
Дейността на лекарите-хомеопати в България е законово регламентирана по реда на Наредба № 7/01.03.2005 г.
Наредба № 7
Какво означава това за пациентите?
✅ Достъп до различни специалисти.
✅ Гаранция за качествено обучение.
✅ Свободен избор и информираност.
Съгласно Член 1, т. 5 от Директива 2001/83/ЕО на Европейския парламент и Съвета, хомеопатичен лекарствен продукт е: „Всеки лекарствен продукт, приготвен от веществата, наречени „хомеопатични материали“, в съответствие с хомеопатичната производствена процедура, описана в Европейската фармакопея или, при липса на такава, от фармакопеите, официално използвани в момента в държавите-членки. Хомеопатичният лекарствен продукт може да съдържа редица съставни вещества.“
Тази дефиниция осигурява правната основа за производство, разпространение и употреба на хомеопатични лекарствени продукти в рамките на Европейския съюз.
Директива 2001/83/ЕО